Eдвa ли имa нa cветa дpуг нapод, който тaкa cлaбо дa познaвa cвоятa иcтоpия. Ние имaме големи учени иcтоpици, издaдени ca монументaлни иcтоpичеcки тpудове, но aкaдемичният им нaучен език е недоcтъпен зa пpоcтоcмъpтните, a учебниците по иcтоpия ca нaпиcaни толковa cкучно, cякaш aвтоpите им ca имaли едничкaтa цел: дa нaкapaт бългapчетaтa, още едвa пpоходили, дa нaмpaзят иcтоpиятa нa cвоя нapод и зa cъжaление, тaзи цел е вече почти поcтигнaтa; от дpугa cтpaнa товa незнaние cе дължи и нa многокpaтното пpенaпиcвaне нa иcтоpиятa, нaгaждaйки я вcеки път към интеpеcите нa влacтвaщaтa политичеcкa cилa, тa човек не caмо ще cе объpкa, но може и дa cе побъpкa;

Продължение на най-продаваната книга за миналата година “Български хроники” том I излезе на книжния пазар точно в Деня на славянската писменост – 24 май. Стефан Цанев отново по увлекателен начин разказва познати и непознати факти от превземането на Константинопол от турците след покоряването на всички български земи през 1453 г. до 1878 г., когато България е освободена от робството. Авторът е отделил много място на Христо Ботев и Левски. Той е убеден, че не може да се разглежда делото на една личност, без да бъде показано човешкото у нея. Ето защо Цанев разказва различни и интересни детайли от живота на Ботев – как е бил много беден и му се е налагало да спи в печатницата на Любен Каравелов. Дава отговор на въпроса защо Бенковски замества Волов като водач на революционното движение в Панагюрище. Изданието се продава във варианти с мека, твърда и луксозна корица.

Оттук нататък, читателю мой, трябва да внимаваме – навлизаме в опасна зона. Древната ни история е обвита в мъглата на митовете – може да ги доизмисляш, може да ги доукрасяваш; възрожденците ни са обрамчени с ореоли – може да ги лъскаш възторжено или да ги човъркаш дребнаво; оттук нататък няма митове, няма ореоли, личностите са почти живи, ей ги на – само на крачка пред нас, само век е минал... Рискованото ми начинание – да напиша сам цялата история на България – стана съвсем рисковано, защото, ако древната ни и възрожденска история е била пренаписвана и нагаждана всеки път към интересите на властващата политическа сила – то какво да кажа за историята ни след Освобождението от турско робство?..." Октомври 2008 г. Авторът

Историята на нашия народ от 1941 до 2007 г. "Голямото престъпление на комунизма не бяха само репресиите и убийствата. Най-страшното престъпление на комунизма бяха масовите духовни убийства, бе това, че превърна целия наш народ в народ от страхливци, лицемери и двуличници. Защото всички виждахме истината, помежду си шушукахме и псувахме, а по площадите викахме „ура” и гласувахме единодушно „за” каквото ни кажат. Смъртта е кратка, физическите болки отминават и се забравят, мили читателю - душевното осакатяване е с дълги последици: ние още не можем да се освободим от страха, от лицемерието и от двуличието си. Дано не заразим с това и своите потомци..."