Хибрид между мисълта и петте сетива, поезията и прозата, преживяното и въобразеното, очакването и съзерцанието. Най-новото от Георги Господинов го потвърждава като майстор на обожанието, защото, за разлика от майсторите на разбирането, безнаказано борави с изплъзващата се материя на интуициите и желанията: флората и фауната на ежедневието му се множат библейски, легендарно се преобразяват една в друга и преливат от страниците, следобедите му са августовски, сладкарниците – лисабонски, жените – всеки път различни и в крайна сметка някак чужди. „Йоан”, „За русите жени”, „Един сън в Дианополис”, „Подир сенките им”, „Рай. Деконсктрукция”, „Лош опит”, „Одеонъ”, „Числа”… Авантюрата започва от заглавията, „писмата” са монолози на учудване и унес, иначе казано, фрагменти от разговори с Гаустин, митичното alter ego, което се появява ту като съученик от времената на гимназиалните купони, ту като средновековен философ, от Арл, ту просто за да съобщи: там, дето мислиш, че сте само ти и твойта роза, наднича градинар… Нева Мичева За мен Гаустин беше нещо по-специално, него не исках да обяснявам през урока за художествената измислица, продължавах да изпитвам първобитното желание Гаустин да съществува и да се умножава. Напоследък взех да се питам защо проявявам към Гаустин такова особено отношение (казано с една дума – любовно) и след кратко замисляне си отговорих – ами защото Гаустин е едно от имената на занаята. Наистина е така, в Библиотеката винаги има процепи, през които изтичат езици, несводими към своите рафтове. Има несъвпадения между контекстите и типологиите, остатъчни пространства, които подриват литературната история и нейния опит да подреди думите и имената на хората във времето; странни вещества, които разяждат инструментите на всеки канон. (...) Гаустин е тъкмо процепът, през който се втурва остатъчното и несводимото, онова, дето просмуква и слепва всички времена и прекратява високомерието на телеологиите. Приносът на Георги Господинов е, че го е уловил и го е превърнал просто в човек, в един свободен, преминаващ и самотен човек на име Гаустин. доц. д-р Албена Хранова
Authors
Георги Господинов е роден в Ямбол на 7 януари 1968 г. Завършва българска филология в Софийския университет, става доктор по нова българска литература в Института за литература при Българската академия на науките с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ (издадена от „Просвета“, 2005). Работи като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в НБУ по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999 – 2000). Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на вестник „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“. Със съпругата си литературоведката Биляна Курташева има дъщеря.
Georgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха). Profile in Bulgarian: Георги Господинов.
