Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски, Майлс Дейвис, Толстой, Одън, един горски лесничей… Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук – шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия – изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант. Георги Господинов Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били разпилени из паметта и преживяванията на автора ѝ; после обаче са започнали да му се явяват в произволни комбинации и той ги е сложил на точните места в няколко големи пъзела, подредени с поетичен замах. Освен това, през книгата минават две червени нишки – едната кадифена, на иронията, другата разбридана, на случайността; удоволствието от четенето идва, когато успееш да ги завържеш в една. Георги Лозанов
Author
Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Доктор по руска литература (СУ „Св. Климент Охридски“), преподавател. Носител на национални награди за поезията си. Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихове са преведени на 10 езика. Сред книгите му са стихосбирките „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014)/„Wir Mansardenmenschen“ (Berlin, 2017) и „Ти, непрестанна новина“ (2018), както и „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017).
