Религията като вяра и учение за живота носи идеята за Цялостта. Тя е единство в йерархията на възможностите човешки. Единство е, защото търси, посочва и осъществява съвършенството, Пътя на обожествяването. Тя, религията, е дължима дан от Бог на подобието си. А Синовността като служение в изпълнението си ражда почитта. Душевността се жертва, защото Духът е безсмъртен. Промяната не е атрибут на Божия живот, но Бог у човека започва от тотема. Ние не можем да се отречем от този бог, но с висша воля и лично усилие сме освободени. Така всяка религия като потреба на времето слага своя "дялан камък" във Всемирния храм за хилядолетия – докато дрехите на цивилизацията много по – често се смъкват от снагата на човечеството. Всеки има своето щастие като приложи свещеното си учение в живота и признае на другия правото на ближен. Пред човека, пред нас, винаги ще стои неразтълмена тайната: – за Абсолютното и ограниченото; – за Нетленното и тленното; – за Съзерцаемото и реалното; – за Духовния ритъм и културния феномен; – за Мировото съзнание и личния светоглед; – за ... ! Водим от казаното, авторът си позволи дързостта да постави кратките си лекции по "История на религиите" пред взора на студенти и читатели като изява на Великата тревога, която е смущавала, преобразявала и изграждала духовното битие на човешкия род; великата тревога, която наричам религия!