Биография в Уикипедия. Син на Любен Дилов.

Биография в БГ-Фантастика. Алек Попов е роден в София през 1966. Завършва Националната гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ“ и българска филология в Софийския университет „Св. Климен Охридски“. Работил е като редактор, уредник в Националния литературен музей и дипломат. В момента Алек Попов е директор на Дома на детската книга и главен редактор на списание „Родна реч“. Прес-секретар на българския ПЕН център.

Биография в Уикипедия Син на Георги Мишев

Ваня Щерева е българска актриса, певица и писателка. Родена е през 1970 година във Варна, където завършва средно спортно училище – „Висок скок“. След това една година е актриса в Шуменския театър, а следващата година е приета в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“, специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“ в класа на проф. Боньо Лунгов. През 1996 Ваня завършва „Актьорско майсторство за драматичен театър“ в класа на проф. Стефан Данаилов. През цялото време музикалната сцена я привлича силно, което надделява в избора на професия. Ваня Щерева е една от малкото певици, които създават сами песните си – музика и текст. Един от големите хитове на Атлас – „Играта свърши“, е по текст на Ваня. По нейни стихове са пели Стенли, Ирина Флорин, Ирра, Антибиотика, Вили Кавалджиев и др. През 2005 излиза първият ѝ роман Образцов дом, където пише за себе си: „В общи линии аз съм една певица, която поизвади един-два полухита и един закъснял албум. Снима се гола за корицата на „Playboy“ и спря дотам. За която обаче все още пишат по вестниците. Присъствам редовно по жълтите колонки в пресата. Дори нищо съществено да не правя, те решават, че е интересно. Истината обаче е, че аз съм една средностатистическа „звезда“, която се изрисува с татуировки, продупчи се къде ли не, обръсна си главата и се разведе“. Към настоящия момент тя е вокал на групата „Мачпойнт“. Първият видеоклип на групата, „Тук е“ се завърта в музикалните медии през юли 2007 и седмица заема върха на класацията MadTv Top 10.

Мона Чобан е български писател. Родена на 13 октомври 1968 г. в Плевен. Завършила Литературния институт Максим Горки в Москва. През 1999 г. заедно с група български писатели и поети създава Сдружението „Орден на трубадурите средиземноморци“, което организира първата среща на средиземноморски поети от 12 страни. От 2003 до 2004 г. е координатор в руските филмови продукции - „Турски гамбит“ и „Майстора и Маргарита“. Автор е на първия чик-лит роман „Сексът не е повод за запознанство“ издаден през 2005 г. от издателство „Кръгозор“. Вторият ѝ роман „Никакви мъже повече... до следващия“ излиза през 2006 г. отново в издателство „Кръгозор“. През 2007 г. издателство „Сиела“ пуска сборника с новели „Раз, два, три“. 2010 излиза антиутопията „Париж 18“ (изд. „Сиела“). Има две дъщери - Гала и Иваша. Живее в Париж.

Биография в БГ-Фантастика. Любомир Павлов Николов е роден през 1961 г. в гр. София. Завършил е психология в СУ "Климент Охридски". Специализирал във Варшавския университет. Сборниците му с разкази "Въжеиграчът Карой" (2009, Сиела) и "Очи на сляп, език на болен" (2012, Жанет 45) са номинирани за наградата "Хеликон" през 2010 и 2012 г. Негови разкази са публикувани във в. "Капитал Лайт", "Труд", "Литературен вестник", "Стършел", "Сега", сп. "Съвременник", "Знаци", "Страница" и в няколко антологии със съвременни български разкази. Носител е на наградата "Чудомир" (2008), както и на Втора награда от Осмия конкурс за кратка проза на LiterNet & eRunsMagazine (2010). Пиесата му "Сега и отвъд" е номинирана в шестото издание на националния конкурс за българска драматургия "Иван Радоев" (Плевен).

Роден е в София на 26.09.1950. Завършва СУ „Св. Кл. Охридски“, Славянска филология. Работи като редактор в издателство „Народна младеж“ през периода 1977–1978, а следващите две години изпълнява същата длъжност в издателство „Народна култура“. След това се премества в списание „Панорама“ (1980–1989). От 1989 г. е заместник-главен редактор на списание „Съвременник“. Автор е на 15 книги, 6 пиеси, 1 киносценарий, прави и художествени преводи. Негови са стихосбирките: „Бяла пеперуда“, „Този човек – сърцето“, „Дворец от пясък“. Автор е на произведенията: „Вътре в живия плет“, „Бронзовата лисица“, „Роботът“, „Смъртта на плъха“, „Пляс-пляс ръчички“, „Когато бях вълк, а после цвете“, „Ох лю(бо)в“, „Дани“, „Брокат и парцали“. Иван Голев пише и пиеси: „Вавилонска кофа“, „Кой уби Джеймс Кук“, „Приказки по заповед“ и др. Автор е на статии в печата, публикува разкази и повести в списание „Съвременник“, вестник „Дневен Труд“ и др. През 2005 г. е номиниран за награда „Хеликон“ за романа „Дани“.

Васил Георгиев е роден през 1975 г. в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”. Доктор по право в областта на правото на ЕС. Работи като адвокат, постоянен автор в списание „Една седмица в София”, а също така - в списания като „Мениджър”, „Его”, „Едно” и други. Автор на: 1. „Будистки плаж“ (2008 г.) - сборник с разкази 2. "УЛИЧНИК" истории на софийските улици (2010 г.) 3. "Деград" (2011 г.) - сборник с разкази

Калин Николов Терзийски е роден на 22 март 1970 г. в Подуене, София. Завършил е медицина и специализирал психиатрия. Работил е като дърводелец, анкетьор, санитар, медицинска сестра, копирайтър, редактор. От 1996 до 2001 г. работи като лекар в психиатричната боница в Курило. От 1995 г. се занимава с публицистика, радио, телевизия. Публикува нещата си в периодичния печат – списанията „SAX“, „Егоист“, „Едно“, „Найт лайф“, „Ева“, „Клуб М“, вестниците на „Труд“. Бил е сценарист на телевизионни и радиопредавания: „Квартал“, „Хъшове“, „Каналето“, „Шаш“, „Досиетата Хъ“, „Пълна лудница“. Започва да пише поезия и проза през 1997 г. През 2006-та е съосновател, заедно с Мартин Карбовски и Ангел Константинов, на литературен клуб Литература Диктатура, в която членува и брат му, писателят Светослав Терзийски. Калин Терзийски е написал книгите: „Сол“ (стихове), „Тринайсет парчета от счупеното време“(разкази), „Сурови мисли със странен сос“, участия в сборниците: „Недялко...projekt“, „Антология на живите“, „Обществен експеримент“, „Троица“, „Алкохол“.

Zachary Karabashliev is a novelist, playwright and a screenwriter. His debut novel "18% Gray" was published in 2008, became a bestselling title in Bulgaria, and was later published in the United States, France, Poland, Slovakia, Serbia, Croatia, and other countries. It won the prestigious Novel of the Year Award in Bulgaria, and was filmed in 2020 as an international co-production. His novel "Havra" (meaning something like Heath or Wastelands) came out in 2017 and was awarded the two most prestigious national literary Awards - Novel of the Year 2017, and H.G. Danov. His short stories included in the collections "A Brief History of the Airplane" and "Symmetry" have been translated and published in many languages. His "Metastasis" was published in the collection Best European Short Stories by Dalkey Archive Press in 2018. His stage plays have been produced on stage in Bulgaria and US (La Mamma Theatre, New York, 2014, Chicago 2020) winning numerous prestigious awards. His latest novel "The Tail" was published 2021, a stage play based on the novel, directed by Javor Gardev was produced at Dramatic Theatre "Ivan Radoev", Pleven. Zachary Karabashliev is the Editor-in-chief of the publishing house Ciela. He lives in Sofia with his family.

Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. „Сега“. Издал е шест сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987), „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия (1997), „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП и „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“. In English: Deyan Enev.

Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като адвокат в областта на авторското право. Биография в Уикипедия

Българска писателка. Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето“ (1994) и „Лице на ангел-екзекутор“ (1996). Следват романът-дневник „Синята стълба“ (2000), издаден от ИК „Балкани“, сборниците с разкази „Читателска група 31“ (2005, награда за нова българска художествена проза „Хеликон“ за 2006 г.), „Кой?“ (2006, по библейски сюжети) и романът „Рицарят, дяволът, смъртта“ (2007) от ИК „Колибри“. От същото издателство е и най-новата ѝ книга, „Тя е тук“ (2009). Завършила е английска гимназия и Международни икономически отношения (УНСС). Доктор по семиотика (НБУ).