Опитвам се напоследък да си отговоря на някои въпроси: Кога и защо написах този роман? Кой бях аз тогава? Какъв беше онзи живот? Защо никой досега не издаде роман „Софийско жителство“? Защо сега издавам този роман? Кой съм аз сега? Какъв е този живот? И колкото повече се мъча да търся отговорите, толкова повече се убеждавам, че отговорът е само един: Просто всичко е любов. Бях гладен несретник и аутсайдер, който вярваше в толкова много неща… пишеше книги… но така и не успя да се научи да се харесва… на тях. Сега съм преуспял, сит съм и давам хляб на другите… не пиша книги… другите гледат да ми се харесат… не вярвам в нищо друго, освен в любовта… Любовта бе може би единственият мост, по който преминахме от единия живот в другия. Единствено любовта е причината същите хора да живеем в два живота, две битиета, две истории, две епохи… А защо никой не издаде роман „Софийско жителство“ ли? Защото всички, които някога можеха да напишат този роман, знаеха, че той вече е написан. А тези, които по-късно се научиха да съчиняват романи, не могат да го напишат. И на едните, и на другите пожелавам един ден най-после да разберат, че… Просто всичко е любов.