Нито черният сняг от комините на Париж, нито зеленият дъжд на Балканите, нито жълтите шепнещи пясъци на Мароко, нито виолетовите бури на Йонийско море ще нарушат прозрачния миг, в който те потъват в очите ѝ и намират себе си. Онзи миг от непоносима яснота и неясен кураж да дишаш, който милостиво ще ги следва по пътя им и неоменимо ще ги приютява и примирява с любовта.
