Живея със последното сърце. Живея със сърцето си оттатък. Там има място само за дете, за мама, за любим и за приятел. Навярно се превръщам в егоист, но вече браня свидната невинност на още неизписания лист - за сметка на изписаните книги. Не искам да те плаша, но снегът презира всички думи, но ги трупа. Додето като него се стопят, преди със сребърници да ги купят...