Теодора Димова е българска писателка, драматург, завършила английска филология в СУ "Кл. Охридски". Била е журналист, преводач, преподавател по английски. Дъщеря на българския писател Димитър Димов. Автор е на пиесите: Фюри, Стая №48, Ерикапайос, Калвадос, приятелю, Игрила, Платото, Неда и кучетата, Елин Стопър, Замъкът Ирелох, Без кожа, Змийско мляко, Кучката, Любовници, Невидимите пътища на прошката ( последните четири са публикувани в Пиеси )

Радослав Парушев е роден през 1975 г. в София. Завършил е право в СУ “Св. Климент Охридски”. Работи като адвокат в областта на авторското право. Биография в Уикипедия

Ганка Филиповска е родена във Варна и завършила българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Работила е като стругар, учителка, коректор, редактор, собственик на модна къща, търговец на едро. Редактира произведения на съвременни български автори и публикува поезия и проза в списанията „Пламък“, „Везни“, „Знаци“ и във вестниците „КИЛ“ и „Труд“. Награждавана е за поезия в конкурса „Още стихове за вечните неща“ и за разказ в „Състояние на полет“ и в „Елате ни вижте“. От 2008 г. живее в София.

Владимир Зарев е роден на 05.10.1947 г. в София. Завършил е българска филология в СУ „Климент Охридски”. От 1973 г. работи в списание „Съвременник” като редактор, завеждащ отдел преводна литература, зам.главен редактор. Понастоящем е главен редактор на списанието. Владимир Зарев е автор на шестнадесет книги, десет от които са романи, между които трилогията „Битието”, „Изходът”, „Изборът” и, „Хрътката”, „Хрътката срещу Хрътката”, „Лето 1850”, „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Разруха”, „Светове”. Негови творби са превеждани в Чехия, Полша, Унгария, Румъния, Турция, романите „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката” излизат в бившия Съветски съюз в 200000 тираж, а романът му „Денят на нетърпението” е отпечатан в „Роман газета” в 1 300000 тираж. През 2006 г. романът „Разруха” на Владимир Зарев е преведен в Германия и издаден от “Кипенхойер и Вич”, и по мнение на радио „Дойче Веле” е най-успешната българска книга, излизала някога на немски език. Във Франкфуртер Алгемайне цайтунт „Разруха” е наречен „романът на промяната в цяла Източна Европа”, а авторът – “българският Балзак”. Книгата е приета с изключителен възторг от немската критика, за нея излизат над 40 отзива в най-значимите немскоезични медии. В предаването си “Фьоникс” ZDF излъчва филм за Зарев. През май 2009 година в издателство “Дойтике” във Виена е отпечатана и първата част от трилогията на Владимир Зарев „Битието”, като още първата седмица за романа се появяват положителни отзиви в австрийските радио и телевизия, и в най-престижните немскоезични вестници „Ди пресе”, „Стандарт”, “Тагес Анцейгер”, “Нойе Цюрхер Цайтунг”. Вторият и третият романи от трилогията, “Изходът” и “Изборът” излизат на немски език, отново в превод на Томас Фрам, съответно през 2011 и 2012 година. През 2008 Владимир Зарев получава от баварския министър на културата едногодишна писателска стипендия в Международния творчески дом “Вила Конкордия” в Бамберг, през 2010 е поканен в творческия дом в Кремс край Виена. Авторът е имал десетки четения в Европа и участия в най-престижните европейски литературни форуми. Владимир Зарев е и баща на три дъщери.

Georgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха). Profile in Bulgarian: Георги Господинов.

Мирела Иванова е родена на 11 май 1962 година в София. Завършва Немската гимназия в родния си град и Българска филология в Пловдивския университет. Публикува първите си стихове още като ученичка в сп. „Родна реч“ през 1977 година.Пише стихове, разкази, литературна критика, публицистика и киносценарии. Един от създателите на поетичното общество „Петък – 13“. Дългогодишен уредник на къща музей „Иван Вазов“ в София. Била е литературен наблюдател на вестниците „Стандарт“ и „Капитал“. Води своя авторска рубрика в радио „Дойче веле“. Превежда от немски език. Автор е на поетичните книги „Каменни криле“, „Самотна игра“, „Шепоти“, „Памет за подробности“, „Разглобяване на играчките“ и „Еклектики“. През 2009 г. ИК „Жанет 45“ отпечатва „Бавно“, сборник с 11 стихотворения и 11 разказа. През 2000 г. излиза „Дума по дума“, сборник с коментарите на Мирела Иванова по „Дойче веле“. Съставител е и на антологиите „Странстването на камъните. Съвременни немски поети“, „Придавам форма на копнежа. 33 поетеси от България, Сърбия и Македония“, на том с творби на Мара Белчева. Стихотворения на Мирела Иванова са превеждани на всички големи европейски езици, публикувани са в най-значимите европейски литературни издания, включени са в представителни антологии на българската и европейска литература. Хайделбергското издателство „Вундерхорн“ издава две нейни книги – „Einsames Spiel“ в превод на Норберт Рандов и „Versоenung mit der Kaelte“ в превод на Габи Тиман. „Памет за подробности“ получава наградата за най-добра поетична книга на СБП през 1993 г., „Еклектики“ – наградата на Сдружение на българските писатели за най-добра книга през 2002 г. Мирела Иванова е носител на наградата за поезия на в. „Труд“ (1999) и на националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ (2003). През 2002 г. в Мюнхен ѝ е присъдена наградата за модерна поезия от Източна и Югоизточна Европа, връчвана ежегодно от немския медиен магнат д-р Хуберт Бурда. През 2008 г. получава от Баварското министерство на културата едногодишна писателска стипендия в международния творчески дом „Вила Конкордия“.