Романът разказва за стълкновението между България и Византия в края на десети век - стълкновение не само между две държави, а и между два светогледа и две епохи, което ражда необикновени личности и необикновени постъпки. Тази невероятна борба понякога губи своите човешки измерения и се превръща в буря от страсти, за да завърши с ослепяването на 15 000 български войници-пленници - нещо неслучвало се в световната история. Враждуващите държави са водени от две личности, които като два полюса събират в себе си силата и противоречията на своите страни и епохи - император Василий Втори - Българоубиеца, и българският цар Самуил.