Да бъде нощ! Светът да се задави от следващите пристъпи на пролет…. Листата да останат на терасата и да се готви другият пророк… А щъркелите - юноши предишни - да кацат по невръстните дървета и да стават вишните – всевишни като очи на бог… И в празничния мрак да дойде някой, който е зован и премълчаван, а името му – само знак разплакан да освети земята…. Да бъде нощ! И в нейната утроба да се заченат бъдещите думи и да засеем щастие подобно сетни семена… Да натоварим древната каруца със всички имена и благозвучия, известни на света… Последният да дояде трохите от тайната вечеря на душите, да светне лампата и да осъмне сам.