ЗИМНО Сякаш продължава сто години тази зима, този студ проклет. Якето ми – като ламарина, а ботушките – от лед. И нахлупвам топлата качулка до очите, на студа напук. Докато не стана на шушулка, ще остана да работя тук. И какво, че зъбките ми тракат, цял потънал във снежеца лек, не забравям – работа ме чака: да довърша снежния човек.