Има някои вечни писатели. В смисъл че стоят някак извън времето. Като камъни на страшно висок космически сипей под студени звезди. Брадите им приличат на вековен мъх. Те наблюдават света, без да се вълнуват от малките и несериозни въздишки и примигвания на суетите и модите. Деян Енев пише за тъмните и дълбоки бездни - очите на майките - от тук до края на самотната Вселена. И когато ние четем - плачем. После ставаме по-чисти. И така нататък. Животът е вечен. Деян Енев отдавна знае това. Калин Терзийски
Author
Деян Енев е роден през 1960 г. в София. Завършил е английска гимназия в София и българска филология в СУ „Св. Климент Охридски“. Женен, с две деца. Работил е като бояджия в Киноцентъра, нощен санитар, пресовчик във военен завод, учител, текстописец в рекламна агенция и журналист. В момента е в културния отдел на в. „Сега“. Издал е шест сборника с разкази: „Четиво за нощен влак“ (1987), „Конско евангелие“ (1992), „Ловец на хора“ (1994) – Годишната награда за белетристика на ИК „Христо Ботев“, преведена в Норвегия (1997), „Клането на петела“ (1997), „Ези-тура“ (2000) – Националната награда за българска художествена литература „Хр. Г. Данов“ и Годишната литературна награда на СБП и „Господи, помилуй“ (2004) – Голямата награда за нова българска проза „Хеликон“. In English: Deyan Enev.
