За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда ... То размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи. Първата страница спира дъха за няколко секунди. Започваш да дишаш като Кристина. Усещаш черен пулс във втората страница - сърцето ти бие като неговото. Като на Калоян. Чуваш как тече кръвта ти – преплитат се вените ти с вените на Пианиста. И жадно търсиш отговори сред страниците. Бягаш като Силвия, надявайки се да утешиш пустотата в себе си - като Диана. Съживява се една история, в която се оказваш и ти. Виждаш клетките на живота и разбираш, че ти си една от тях. Започваш да пресмяташ бъдещето като Александър. Изкрещяваш автентичността си с гласа на Виктор. Детайлно се вглеждаш в белезите на душата и лицето си и разбираш... Колко голяма мистерия е животът... Да загорчи красотата през очите на Непознатия. Да търкаляш сърцето си по ръба на Бездната и го хвърлиш в нея. И от цялата болка започва да кипи Любов... „Видях Бездната и я сложих между думите си...”, казва той, а за да достигнеш РАЯ, трябва да прелетиш над нея.

Втората част от трилогията "Рай" - "Вратите" - е смела покана към читателите да влязат в огъня; да загребат с шепи жар и да изгорят в магията на разтърсваща история, вдъхновена от реални исторически събития. Пепел, Кръв и Пеперуди. Любов, която преминава през животитие и ни застига. Книга, която нито утолява жаждата, нито стопля сърцето - това е история, която може да ви удави и изпепели.

След като „Вратите“ бяха отворени, идва времето, в което да преминем през тях и да се впуснем в едно от най-емоционалните пътешествия. Пъзелът на „Рай“ започва да се пренарежда, защото заедно ще освободим „Пеперудите“.„Той ми каза, че има Врати, през които ще преминем и ще се търсим в други животи. Вратите... Истина са...Идваме и си отиваме от този свят, за да открием любимите си хора... Нищо няма да помним. Но ще се познаем, защото очите ни ще бъдат същите.“