
1/4 от жените в България са били жертви на домашно насилие. Голяма част от тях не търсят помощ, защото вярват, че въпреки всичко човекът до тях ги обича. В навечерието на 8-ми март осем съвременни български поети ще представят погледа си към светлата страна на любовта, но и към нейния тъмен и скрит в домашните килери антипод – насилието. Създадохме тази книга, защото любовта не бива да се бърка с насилието. Защото насилието не трябва да се оправдава с любов. Защото ¾ любов не е любов. Затова и всяко четвърто произведение в тази стихосбирка не е любовно. То показва болката, страданието и унижението, през което преминават тези жени. Така искаме да дадем гласност на този проблем и на тази ужасяваща статистика. Защото единственият начин да я променим е всеки от нас да бъде безкомпромисен към случващото се. Да говори за този проблем. Да помага на хората, които преживяват това. Да търси помощ, ако стане жертва на домашно насилие.
Authors
Георги Господинов е роден в Ямбол на 7 януари 1968 г. Завършва българска филология в Софийския университет, става доктор по нова българска литература в Института за литература при Българската академия на науките с дисертация на тема „Поезия и медия: кино, радио и реклама у Вапцаров и поетите на 40-те години на ХХ век“ (издадена от „Просвета“, 2005). Работи като литературовед в Института по литература при БАН от 1995 г. От 1998 до 2000 г. е хоноруван преподавател в НБУ по писане на есе (1998), а по-късно по съвременна българска литература (1999 – 2000). Редактор е в „Литературен вестник“, седмичен колумнист е на вестник „Дневник“ и редактор за България на излизалото в Оксфорд литературно списание „Orient Express“. Със съпругата си литературоведката Биляна Курташева има дъщеря.

Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на Софийския университет "Св. Климент Охридски" До 2012 г. е автор на 11 книги, някои от които преведени и в чужбина. Съставител, редактор и автор на предговора на първата антология на българското хайку, издадена в чужбина, двуезичният сборник (на унгарски и български) „Más-máscsönd/Различна тишина” (Napkut Kiado, Budapest, 2012). Включен в много антологии в България и по света. Преведен на 17 езика. Пише хайку и свързаните с него форми на английски, публикувани в различни издания в САЩ, Канада, Англия, Япония, Русия и др. През 2011 г. под заглавието „Безопасни игли” професионален екип създава мултимедиен спектакъл от 105 хайку на Петър Чухов, който се играе на 3 езика (български, английски и руски)– под почетния патронаж на Посолството на Япония в България – в страната и в чужбина. Петър Чухов е носител на много награди, сред които Голямата награда за SMS поезия (2004), „Славейкова награда” (2005–първа, 2013-трета), Първа награда "Златен ланец" (2007), Голямата награда на музея "Башо" в Япония (2008), награди от Международния хайку конкурс в Москва (2012), Голямата награда на конкурса за любовна поезия „Магията любов” (2013) и др. Участвал в много пърформанси, като например „Литература в действие”(Performing Literature) (2002) по проект на Британския съвет, съвместно с британски автори, на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Германия, Румъния, Унгария и Русия. Автор и водещ на проекта "Поетически трубадурски двубои", съавтор на комиксовата поредица "Гъвко и Мръвко", излизала няколко години на страниците на най-тиражния български ежедневник в. "Труд", пише музика и текстове, свирил в много рок-групи, с които има издадени албуми („Субдибула”, „Тутакси”, „Стенли”, „Пешо и алкохолиците”, „Кокарда”),съосновател на етно-рок група „Гологан”. Представя стихотворенията си с групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“(latext.eu), а най-новата формация, в която свири, е “Par Avion”. Член на Българския ПЕН център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб "София", Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor.


See also: Rene Karabash Рене Карабаш е литературният псевдоним на Ирена Иванова – поет, театрален режисьор и актриса. Тя е един от създателите на Творческа академия „Валери Петров“ към НДК – съвместен проект със сценариста Димитър Стонянович, режисьора Лъчезар Аврамов и писателя Илиян Любомиров (2016). През 2015 г. основава Театрално ателие „Експериментика", което излъчва театралните проекти „Аномия“, „Театър в колата“ и „Мляко с ориз – пиеса без актьори“. През 2016 г. за главната роля на Гана във филма "Безбог" Ирена Иванова получава международно признание с наградите: - Сребърен Леопард за главна женска роля от Международния филмов фестивал Локарно - Сърцето на Сараево за най-добра актриса от Международния филмов фестивал Сараево - Алуминиев Кон за най-добра актриса от Международния филмов фестивал в Стокхолм - Приз за най-добра главна женска роля от филмовия фестивал Златна Роза във Варна

Georgi Gospodinov is a writer, poet and playwright based in Sofia, Bulgaria. He studied Bulgarian Philology at Sofia University. Later he defended a PhD on New Bulgarian literature with the Bulgaria Academy of Science's Institute for Literature. He is one of the most translated Bulgarian authors after 1989. He published the first Bulgarian graphic novel The Eternal Fly (Вечната муха). Profile in Bulgarian: Георги Господинов.

Иван Ланджев (1986) е поет и есеист. Доктор по руска литература (СУ „Св. Климент Охридски“), преподавател. Носител на национални награди за поезията си. Участвал е в международни поетични фестивали, четения и научни конференции в САЩ, Русия, Германия, Австрия, Словения, Словакия, Унгария, Латвия. Негови стихове са преведени на 10 езика. Сред книгите му са стихосбирките „По вина на Боби Фишер“ (2010), „Ние според мансардата“ (2014)/„Wir Mansardenmenschen“ (Berlin, 2017) и „Ти, непрестанна новина“ (2018), както и „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“ (2017).

Надежда Радулова е българска писателка. Родена е през 1975 г. в Пазарджик. През 1999 г. завършва българска и английска филология в СУ "Св. Климент Охридски". През 2001 г. защитава магистърска степен по философия към Централноевропейски университет, Будапеща, и The Open University, Лондон. Доктор е по филология към СУ "Св. Климент Охридски". Докторската й дисертация се занимава с "фигури на женствеността" в литературния модернизъм. Носителка е на Националната награда "Иван Б. Николов" (2001) за млад автор на годината. Участвала е във фестивала "Литература в действие" (2002; 2003) и в авторското четене "Треви за летене" (2003) в Центъра за академични изследвания (София). Публикува във в. "Литературен вестник", "Литературен форум", алм. "Тракия", сп. "Витамин Б", "Страница", антологиите на НДК (2002; 2003) и др. Надежда Радулова получи голямата награда за превод "Кръстан Дяков" (2009) за преводите си на: “Фирмин: Приключенията на един беден градски плъх” на Сам Савидж и за „Човешкото петно” на Филип Рот.


Димана Йорданова е родена във Велико Търново. Завършва гимназия с профил "Изобразително изкуство", по-късно следва Балканистика във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Нейни стихотворения са публикувани в литературните издания "Страница", "Кръстопът", "Море, "Литературен вестник" и др.