Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП. Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов. От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи. Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин. Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.

Polski pisarz, reżyser i publicysta. Studiował na lwowskim Uniwersytecie Jana Kazimierza (polonistyka i filozofia). W czasie II wojny światowej był więźniem obozów koncentracyjnych, m.in. Gross Rosen. Jego dwie książki zostały zekranizowane. W 1969 roku Sylwester Chęciński na podstawie powieści "Czas zatrzymał się dla umarłych" nakręcił film pt. "Tylko umarły odpowie"., z Ryszardem Filipskim, Ewą Wiśniewską i Witoldem Pyrkoszem. Z kolei w 1978 roku Julian Dziedzina zekranizował książkę "Umarli rzucają cień". W rolach głównych zagrali m.in. Henryk Talar, Tatiana Sosna-Sarno, Danuta Szaflarska i Piotr Fronczewski. Ponadto Wydrzyński był scenarzystą filmu "Zaklęty dwór" (1976, reż. Antoni Krauze) oraz twórcą dialogów do obrazu "Spotkanie ze szpiegiem" (1964, reż. Jan Batory). Czasami pisał pod dziwacznymi pseudonimami: Artur Morena albo Mike W. Kerrigan.