Maybes

When I was a little girl, I dreamed a handsome knight would come and rescue me from my wretched mother. He'd ride up on his white steed and break the curse I've been fated to carry since the day I was born. Funny how things changed over time. How the fairy tale twisted into something far more crooked, darker than I ever imagined. In reality, my knight is scarred and broken, living alone in a castle of bones that overlooks the sea. He isn’t searching for me. He never was. Lucian Blackthorne is as cursed as I am, and equally shunned by the locals, the fishers of men, who believe him to be the devil in the flesh. Perhaps he is, with the way his amber eyes draw me in, ignite me like an infernal blaze. And the sins he whispers in my ear are as wickedly intoxicating as the man himself. Yet, his touch is heaven and his will is my weakness. He calls us forbidden, an unsalvageable tragedy, with no happy end. Maybe we are. But in this story, he’s the one who needs saving.

Като докторантка трета година, Олив Смит не вярва в трайните романтични връзки — но най-добрата ѝ приятелка вярва, и точно това я е довело до тази ситуация. Да убеди Ан, че Олив има връзка и е на път към щастлив край, винаги щеше да изисква повече от небрежни джедайски номера с ума: учените изискват доказателства. Затова, като всеки уважаващ себе си биолог, Олив изпада в паника и целува първия мъж, когото види. Този мъж е не кой да е, а Адам Карлсен, млад професор звезда — и известен задник. Именно затова Олив е направо смаяна, когато властващият тиранин на лабораториите в Станфорд се съгласява да пази шарадата ѝ в тайна и да бъде фалшивото ѝ гадже. Но когато голяма научна конференция се обърква, оставяйки кариерата на Олив да къкри на бунзеновата горелка, Адам отново я изненадва с непоколебимата си подкрепа и още по-непоколебимите си... плочки. Изведнъж малкият им експеримент се оказва опасно близо до възпламеняване. А Олив открива, че единственото нещо, по-сложно от хипотезата за любовта, е да постави собственото си сърце под микроскоп.