Punk 57
2016
Пенелъпи Дъглас
„Бяхме идеални един за друг. Докато не се срещнахме.“
Миша
Не мога да не се усмихна на думите в писмото ѝ. Липсвам ѝ.
В пети клас учителката ми ни свърза с приятели за писане от друго училище. Понеже си мислеше, че съм момиче с име като Миша, другата учителка ме сдвои със своята ученичка Райън. Моята учителка, вярвайки, че Райън е момче като мен, се съгласи.
Не ни отне много време да разберем за грешката. И почти веднага започнахме да спорим за всичко. Най-добрата пица за вкъщи. Андроид срещу айфон. Дали Еминем е най-великият рапър на всички времена…
И така започна всичко. През следващите седем години бяхме само ние.
Писмата ѝ винаги са на черна хартия със сребристи букви. Понякога има по едно седмично, а понякога по три на ден, но имам нужда от тях. Тя е единствената, която ме държи в правия път, успокоява ме и приема всичко, което съм.
Имахме само три правила. Без социални мрежи, без телефонни номера, без снимки. Нещата вървяха добре. Защо да ги разваляме?
Докато не попаднах на снимка на момиче онлайн. Казва се Райън, обича пицата на Гало и боготвори айфона си. Какви са шансовете?
Майната му. Трябва да се срещна с нея.
Просто не очаквам да намразя това, което откривам.
Райън
Той не е писал от три месеца. Нещо не е наред. Да не е умрял? Да не са го арестували? Като познавам Миша, нито едното би било изненадващо.
Без него полудявам. Трябва да знам, че някой ме слуша. Сама съм си виновна. Трябваше да взема номера му или снимка, или нещо такова.
Може да е изчезнал завинаги.
Или да е точно под носа ми, а аз дори да не знам.