> И аз не съм Леона Дим.
> Мери въздъхна. Този човек щеше да я разбере по-добре от психолога на играта. Ето, всеки отговор беше начало на нещо. Навеждаше я на мисли, на нови въпроси.
> Предполагам. Никой от нас не е герой. Иначе нямаше да размахваме дървени мечове.
> Аз съм герой – написа Мери. – Никога не съм била нещо повече или нещо по-малко от измислица.
> Научила си се добре да играеш. Игра с думите, но това не е реалност, Мери. Ти не си измислица. Предполагам, че и герой не си, поне в смисъла, в който обличаме тази дума.
> Не съм. Аз не знам… понякога не знам дали съществувам. Толкова се смеси всичко. Така се оплете.
> Ето, сега си ти. Това не беше игра. Реалните хора не се боят да сбъркат, нито да признаят, че са объркани.
Клуб „Светлини сред сенките“ измисля, пише и илюстрира колективни истории от 2003 г. Дотук са излезли „Въже от светлина“, „Шахтата“, „Аурелион: Монетата“, „Играта“, „Дивна“, „Войната с фафите“, „Аурелион: Храмът“, „Дупка в небето“ и „Непоискано добро“.
„Непоискано добро II“ завършва (и преобръща ;) историята в „ [Непоискано добро](https://www.goodreads.com/book/show/16150938._ " Непоискано добро")“.
Как да си поискате книгата от Човешката библиотека
