Посвещението на книгата : "На сина ми Михаил, който още е дете на име Мишо" Песен на чучулигата Летя си волно и предимно пея. За красотата пея, да, за нея. Омайвам се в тревите ароматни, просторите ме мамят необятни. - Извинете, много ви моля! - прекъснала я къртицата. - Обичам живота, защото съм птица! - Много ви моля, аз съм къртица. Вие, разбирам, сте радостна птица. Чак сега чучулигата видяла къртицата и казала: - Какво грозно, черно и ноктесто нещо! Дори някак подземно звучи ми, зловещо. Какво ли пък иска от мене сега? Все пак ще го чуя, да ме е във беда. Как тъй къртица, какво значи това? А къртицата отговорила: - Живея отдолу и нямам крила. Научи ме да литна в простора на воля. Научи ме, много те моля!