Гъсто населена с образи, сетивна вселена, в която най-важната дума е „ние“. Не просто човекът срещу космоса, човекът срещу смъртта – а ние, нашата свързаност, която упорства, не се отказва, държи се здраво от двете страни на големия предел. Дъските дъхтят на вино, смъртта мирише на майка, от облаците се подават ръце – утешителен свят, в който можеш да вярваш. Едновременно хтоничен и милостив, свят, който няма нужда да идеализира, за да продължи да обича. Зорница Христова Това е книга за същностните основания на човека и отстоянията му. Книга, чиито особени стихотворения реквиеми оголват до внезапната му сърцевина смисъла. Безпощадна книга, която създава – в белезите от лични загуби и обгрижвана памет – усещане за съшиване на рани без упойка. Книга, в която смъртта и отсъствията не отнемат, а прибавят, обичайки без отстъп всеки един от нас и милионите като нас, „забодени в живота“. Йордан Велчев