„Те победиха“ от Йордан Йовков е летопис за обикновения българин, който се е превърнал в герой. В смутни времена любовта помръква под плащеницата на неочакваната смърт. По време на война куршимите свистят и само един истински боец на литературния и военен фронт може да предаде правдиво историята на изстрадалия българин, преживяващ един от най-тежките периоди в историята на родината. Сам участник във войните за национално обединение като офицер, Йордан Йовков отблизо познава свистенето на куршумите, стоновете на ранените и тишината на пресните гробове. Фронтът оставя трайна следа в неговата памет, превръщайки се в една от основните образни сфери на творчеството му.Сборникът „Те победиха“ е летопис за обикновените българи. Безименните герои в „боя и мирния труд“, които носят на плещите си трудностите и бойните изпитания. За техния път от „посърналите пустини на Чаталджа“ до необятните полета на Добруджа. За любовта между хората, която войната тъй внезапно и неочаквано превръща в неугасваща скръб и горчиви спомени, почерняващи като тръни на изсъхнала бяла роза. „Те победиха“ е жив паметник на едни от най-славните, но и най-жестоки периоди в историята на българите, когато гръмките победи на бойното поле са последвани от неутешимата трагедия на цял един народ
Author
Йордан Стефанов Йовков участва в Балканската и Междусъюзническата война като командир на рота. През Първата световна война е граничен офицер край река Места, а след това става военен кореспондент от Южния до Северния фронт. Йовков дебютира като поет. През 1902–11 г. публикува стихове (общо 31) в различни периодични издания — в. „Съзнание“, списанията „Пробуда“, „Художник“, „Ново време“, „Ново общество“и "Бисери". Първата си белетристична творба - „Овчарова жалба“, с подзаглавие „Старопланинска легенда“ — Йовков публикува в списание „Просвета“ през 1910 г. Годините, прекарани по фронтовете на трите войни, предопределят тематиката и персонажите в по-нататъчното му творчество. Военните си творби Йовков започва да печата от началото на 1913 г. („Утрото на паметния ден“); до 1917 г. името му се среща и по страниците на списанията „Звено“, „Съвременна мисъл“, на вестниците „Слово“, „Демократически преглед“, „Военни известия“ и „Отечество“. Открояват се импресиите „Те победиха“, „На старата граница“, „Безотечественици“, „Ехо“, разказът „Балкан“ и повестта „Земляци“. След като Южна Добруджа е дадена на Румъния - събитие, което писателят изживява като лична драма, - той преминава нелегално новоустановената граница и отива във Варна. С помощта на приятели успява да получи чиновническо място в българската легация в Букурещ, където работи от 1920 до 1927 г. Когато отсъства от България цели 7 години, тъкмо в чужбина Йовков подготвя трайното си присъствие в националния духовен и литературен живот чрез сборниците „Последна радост“, „Старопланински легенди“ (1927), „Вечери в Антимовския хан“ (1928), „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ (1936) и романа „Чифликът край границата“, както и незавършения роман „Приключенията на Гороломов“, драмите „Албена“, „Боряна“, „Обикновен човек“ и комедията „Милионерът“. 70 книги на Йовков са преведени на над 25 езика, а отделни негови творби — на над 37, сред които и арабски, виетнамски, китайски, персийски, полски, фински, хинди, шведски, японски и други езици.
