Всички ние на младини си въобразяваме, че животът е състезание по бързина. И едва по-късно разбираме, че е състезание по издръжливост. Виолета е балерина в провинциален град. Тя е дъщеря на оперна певица и цигулар. Детството й е преминало сред декорите на софийските сцени. Любовта й към балета се е превърнала в желание за служене на изкуството. Годините преминават в очакване на голямата роля, а мъжете, които младата жена среща, не я разбират и тя остава сама. Когато шансът най-сетне идва - да изиграе ролята на Одилия, Виолета разбира, че не е успяла. Повестта е екранизирана през 1984 г. под режисурата на Иван Ничев. Участват: Тодор Колев, Христо Гърбов, Зорница Младенова, Доротея Тончева, а в главната роля е дъщерята на писателя - Диана Райнова.
Authors
Богомил Николаев Райнов е български писател и професор по естетика, функционер на БКП. Син е на академик Николай Райнов, от когото се отрича през 50-те години на ХХ век, и брат на скулптора Боян Райнов. От 1953 до 1960 г. е аташе по културата в българското посолство в Париж. Има научни публикации в областта на естетиката, изкуствознанието и културологията. Автор е на многобройни монографии за изобразителното изкуство, история на теософията, криминални и шпионски романи, чийто главен герой е Емил Боев, както и романизирани автобиографии. Романите му са много популярни, издават се по няколко пъти в големи тиражи. Богомил Райнов е силно противоречива фигура в българската култура. Дългогодишен заместник-председател на Съюза на българските писатели и член на Централния комитет на Българската комунистическа партия, той изиграва голяма роля за налагането на социалистическия реализъм в българската литература и в идеологическия разгром на много „идеологически заблудени“ български писатели, като Александър Жендов, Христо Радевски, Атанас Далчев и други, по време на ранните години на комунистическото управление до падането на Вълко Червенков от власт, както и по-късно. Известният български литературен критик Борис Делчев го нарича в дневника си „подлец и полемист от висока класа“, „човекоядец“, „дясната ръка на култа и негова ударна сила, един от моралните убийци на Жендов“. Българската поетеса и преводачка Невена Стефанова го нарича „талантлив угодник“. Радой Ралин му лепва прословутото „Погодил Номерайнов“. След смъртта на Богомил Райнов са публикувани книгите му „Лека ни пръст“ и „Писмо от мъртвец“, изпълнени с груби нападки срещу Александър Жендов, Борис Делчев и Радой Ралин. Заедно със Светлин Русев участва в подбора и закупуването на картини на Националната галерия за чуждестранно изкуство. Парите са държавни, отпуснати по настояване на Людмила Живкова.
