Някои от тези разкази отдавна са станали част от собствената ни история, минали са граници, превърнали са се във филми. Сред тях са “Сляпата Вайша”, “Обащиняване”, “Кристин, която маха от влака”, “Белите гащи на историята”, “Коледната душа на едно прасе”, “Закъснелият дар”, “Божури и незабравки”, “И всичко стан луна”… Първата история е писана преди 25 години, последната - миналата Коледа. Истории с предчувствие за чудо, както казва Гаустин - за любов и разминавания, за влакове и гари, за последните 8 минути и 19 секунди на Земята, защо е важно да търсиш и да не намираш една жена. И как в някои разминавания има повече любов, отколкото във всички срещи на света. В тези истории, така избрани и подредени, неусетно минаваме от собственото си детство през любовите и самотите до тревожността на последните дни.