John Ernst Steinbeck Jr. (1902-1968) was an American writer. He wrote the Pulitzer Prize-winning novel, The Grapes of Wrath, published in 1939, and the novella, Of Mice and Men, published in 1937. In all, he wrote twenty-five books, including sixteen novels, six non-fiction books and several collections of short stories. In 1962, Steinbeck received the Nobel Prize for Literature. Steinbeck grew up in the Salinas Valley region of California, a culturally diverse place of rich migratory and immigrant history. This upbringing imparted a regionalistic flavor to his writing, giving many of his works a distinct sense of place. Steinbeck moved briefly to New York City, but soon returned home to California to begin his career as a writer. Most of his earlier work dealt with subjects familiar to him from his formative years. An exception was his first novel Cup of Gold which concerns the pirate Henry Morgan, whose adventures had captured Steinbeck's imagination as a child. In his subsequent novels, Steinbeck found a more authentic voice by drawing upon direct memories of his life in California. Later, he used real historical conditions and events in the first half of 20th century America, which he had experienced first-hand as a reporter. Steinbeck often populated his stories with struggling characters; his works examined the lives of the working class and migrant workers during the Dust Bowl and the Great Depression. His later body of work reflected his wide range of interests, including marine biology, politics, religion, history, and mythology. One of his last published works was Travels with Charley, a travelogue of a road trip he took in 1960 to rediscover America. He died in 1968 in New York of a heart attack, and his ashes are interred in Salinas. Seventeen of his works, including The Grapes of Wrath (1940), Cannery Row (1945), The Pearl (1947), and East of Eden (1952), went on to become Hollywood films, and Steinbeck also achieved success as a Hollywood writer, receiving an Academy Award nomination for Best Story in 1944 for Alfred Hitchcock's Lifeboat.

Джон Ърнст Стайнбек Младши (на английски: John Ernst Steinbeck Jr.) е американски писател, драматург и есеист. Носител на Нобелова награда за литература за (1962) година, на Пулицър за „За мишките и хората“ (1937), „Гроздовете на гнева“ (1939) и „На изток от рая“ (1952). Джон Стайнбек е роден в Салинас, Калифорния, на 27 февруари 1902 г. Баща му е от немски, а майка му от ирландски произход. През 1919 г. Стайнбек завършва гимназия в Салинас и след това следва морска биология в Станфордския университет до 1925 г., когато напуска без да завърши. Отпътува за Ню Йорк и работи различни неща, докато същевременно се опитва да осъществи мечтата си да стане писател. Когато не успява да издаде творбите си, той се връща в Калифорния, където до 1928 г. работи като екскурзовод и пазач в развъдник на риби в Тахо. Първият му роман е „Златната чаша“ (1929) и е посветен на капера Хенри Морган. Фокусиран е основно върху убийството на Морган и плячкосването на Панама. С нея не успява да изкара дори 250 долара – сумата, която е получил в аванс от издателя. Първият голям успех на Стайнбек сред критиците е романът „Тортила Флет“ (1935). В него са представени приключенията на група безкласови и обикновено бездомни хора в Монтерей след Първата Световна Война, непосредствено преди сухия режим в САЩ. Стайнбек умира от кардиопатия и сърдечна недостатъчност в Ню Йорк на 20 декември 1968 г. Той е на 66 години и цял живот е бил заклет пушач.