По-просто беше преди години. Десетилетия. Векове. Нали? Хората наоколо бяха предимно същите като тебе. Повечето от тях даже ти бяха роднини. Или роднини на роднини. Рядко чуваше по някоя история, случила се надалеч. По-често научаваше за неща, случили се наоколо. Рядко се изненадваше. Познатото за теб вероятно е било такова и на тези преди теб. И на тези преди тях. А за непознатите работи, за мистериите, за кошмарите, за късмета, за хаоса – обясненията идваха от приказките, от митовете и от легендите. И те носеха истина, утеха, развлечение. Вярвания, обреди, обичаи, предания, поверия, притчи. И множество герои, духове, същества и одухотворени сили, контролиращи онова, което не контролирате ти, някой роднина или роднина на роднина. Това бяха основните съставки на съзнанието ти. Но с времето светът порасна. И ти се запозна с повече хора от по-далече. Ти научи повече истории, по-нови, по-достоверни, но и много по-различни. Научаваше ги от първите вестници, от телеграфа, от телефона, радиото, телевизията, интернет. От все по-далечните пътешественици, идващи при теб. А и ти тръгна сред тях. Загадките намаляха, намаля и нуждата да споменаваш обясненията, оставени от тези преди теб. Светът ти се промени от днес за утре. И оставеното от тези преди теб и тези преди тях, за да намираш обяснение, бързо го забрави. Нямаше време за него от толкова много новости. Днес не живееш по-сигурно. С повечето отговори идват повече въпроси. С повечето познати откриваш колко много непознати има наоколо. И то все по-близо. Всичко става повече, по-бързо, по-обсебващо. И губиш идея, яснота, посока, обяснение. Тези преди теб не са живели така и не са те подготвили. Има ли нови герои, кои духове са добри и кои са лошите, на кои същества да вярваш и кои да отбягваш? Как да умилостивиш стихиите? Но не се бой. Старите герои, духове, същества и одухотворени сили са тук. И имат същите проблеми като теб. Ето как разрешават някои от тях. Приятно четене.