— Благодаря ви! С един скок Холмс скочи от креслото на манекена и грабна скъпоценния камък. Стисна го в едната си ръка, а с другата насочи пистолет към главата на графа. Двамата престъпници се люшнаха назад изумени. Още преди да се съвземат, Холмс беше натиснал електрическия звънец. — Никакво насилие, господа, никакво насилие! Помислете за мебелите! Трябва да ви е ясно, че се намирате в безизходно положение. Полицията ви чака долу. Недоумението на графа беше по-силно от яростта и страха му и той изсумтя: — Но как, по дяволите?… — Изненадата ви е напълно естествена. Вие не знаете, че от моята спалня има врата, която води към тази завеса. Предполагам, че сте ме чули, когато премествах фигурата, но ми провървя. Това ми позволи да чуя непринудения ви разговор, който щеше да бъде болезнено мъчителен в мое присъствие. Графът махна примирено: — Предаваме се, Холмс. Струва ми се, че сте самият дявол. — Във всеки случай не съм по-различен от него — отвърна, любезно усмихнат Холмс. Бавно мислещият Мъртон започна също да разбира положението. И сега, когато по стълбите вече се чуваха тежки стъпки, той най-после успя да проговори: — Страшно фанте! Ама онази проклета цигулка — та тя все още скърца! — Тц, тц! — отвърна Холмс. — Напълно сте прав. Нека свири! Съвременните грамофони са забележително откритие!