Part of Series
Самият Цвайг твърдял, че основният му интерес към писането е продиктуван тъкмо от психологическия анализ при представяне на характерите и живота. Неговото творчество в този жанр може да бъде сравнено само с големите имена като Мопасан, Чехов, Едгар Алън По. Цвайг е познат на българската публика като австрийски биограф, поет, есеист, новелист, романист, космополит и ревностен пацифист. Още в началото на ХХ век той говори за глобализация и е поддръжник на идеята за обединена Европа с едно правителство. Колекция новели - том 1, включва произведенията „Гувернантката”, „Огнена тайна”, „Писмо на една непозната”, „Страх” и „Амок”. Някои от новелите му са филмирани, сред които най-известен е филмът „Писмо от непозната жена” по режисура на Макс Офюлс (1947). „Стефан Цвайг успява да съчетае психологическата наблюдателност и интереса към необикновените състояния на човешката душа с пространната си начетеност, с вкуса си към историята и "силните личности". Венцеслав Константинов Стефан Цвайг (1881–1942) е роден във Виена в еврейско семейство на заможен фабрикант. Учи немска и романска филология в университетите на Берлин и Виена, след което се посвещава на перото. Сред приятелите му са били Максим Горки, Рилке, Ромен Ролан. Надигащият се в Германия фашизъм го принуждава да емигрира от Залцбург в Лондон, а оттам в Ню Йорк и накрая в Бразилия. Изпада в дълбока екзистенциална криза и отчаяние заради гибелта на европейската култура след нашествието на "кафявата чума" и се самоубива заедно с жена си. През 1992 г., в чест на писателя, град Залцбург учредява литературната награда "Стефан Цвайг”.
Authors
Stefan Zweig was one of the world's most famous writers during the 1920s and 1930s, especially in the U.S., South America, and Europe. He produced novels, plays, biographies, and journalist pieces. Among his most famous works are Beware of Pity, Letter from an Unknown Woman, and Mary, Queen of Scotland and the Isles. He and his second wife committed suicide in 1942. Zweig studied in Austria, France, and Germany before settling in Salzburg in 1913. In 1934, driven into exile by the Nazis, he emigrated to England and then, in 1940, to Brazil by way of New York. Finding only growing loneliness and disillusionment in their new surroundings, he and his second wife committed suicide. Zweig's interest in psychology and the teachings of Sigmund Freud led to his most characteristic work, the subtle portrayal of character. Zweig's essays include studies of Honoré de Balzac, Charles Dickens, and Fyodor Dostoevsky (Drei Meister, 1920; Three Masters) and of Friedrich Hölderlin, Heinrich von Kleist, and Friedrich Nietzsche (Der Kampf mit dem Dämon, 1925; Master Builders). He achieved popularity with Sternstunden der Menschheit (1928; The Tide of Fortune), five historical portraits in miniature. He wrote full-scale, intuitive rather than objective, biographies of the French statesman Joseph Fouché (1929), Mary Stuart (1935), and others. His stories include those in Verwirrung der Gefühle (1925; Conflicts). He also wrote a psychological novel, Ungeduld des Herzens (1938; Beware of Pity), and translated works of Charles Baudelaire, Paul Verlaine, and Emile Verhaeren. Most recently, his works provided the inspiration for 2014 film The Grand Budapest Hotel.
