En esta singular novela impregnada de resonancias de tiempos y tierras lejanos, un Vicente Blasco Ibáñez (1867-1928) más risueño e irónico entrevera con maestría la peculiar relación sentimental jalonada de marchas y contramarchas, así como de ambigüedad, entre Claudio Borja, un joven poeta valenciano, y Rosaura Salcedo, una rica dama argentina, con las vicisitudes que dieron lugar en el siglo xiv al denominado Cisma de Aviñón y llevaron al papado, con el nombre de Benedicto XIII, a «aquel don Pedro de Luna, la voluntad más tenaz de su época y tal vez de todos los tiempos». Serenado por los años, y trasponiéndose al propio Borja -especie de Scheherezade moderno-, en EL PAPA DEL MAR (1925) un Blasco con pleno dominio del ritmo y de la técnica narrativa trasciende realidades e ideas y se entrega gozoso al puro placer de narrar.

Съдбите на героите се развиват на фона на забележителната атмосфера на Вечния град, пропита с духа на Ренесанса. Противоречивите фигури на Борджиите, мразени и оклеветени от едни и възхвалявани от други, безспорно изиграват определяща роля от позициите си на папи и висши сановници на Римокатолическата църква. Вниманието на автора е привлечено от историята на влиятелната фамилия Борджия не само заради мястото ѝ в съдбовни за Европа процеси, но и поради факта, че са от испански произход. Като испанец и валенсианец авторът е силно мотивиран да разкрие истинската роля на своите сънародници във Ватикана, омаловажавана в продължение на векове от различни лобита в Папската държава, желаещи да наложат преди всичко италианска хегемония на Светия престол и в Съвета на кардиналите. За пореден път Висенте Бласко Ибанес доказва таланта си на изключителен разказвач. С умението на истински майстор той преплита двете основни сюжетни линии с многобройни странични повествователни нишки, създавайки мащабна картина на цялото италианско ренесансово общество, без да пропусне фигури като Леонардо да Винчи, Микеланджело или Христофор Колумб.