Stalin desempeñó un papel inigualable en la Segunda Guerra Mundial como líder de la Unión de Repúblicas Soviéticas. Su poder político y militar en la Europa de los años 1940 solo podía ser comparado, tal vez, con el del propio Hitler. Paranoico, cruel y ambicioso, el hombre de acero se resistió a entrar en guerra contra Alemania y solo lo hizo empujado por la invasión nazi de la URSS. Demostró una y otra vez la capacidad de sacrificio y los inagotables recursos de su pueblo, al que llevó al límite antes, durante y después de la guerra.

От всички велики генерали на Вермахта, взели участие във Втората световна война,- Фон Манщайн, Модел, Гудериан, Фон Рундщет - този, който несъмнено печели най-голямо уважение сред германците и сред противниците им, е Ервин Ромел. Дързък, гъвкав, храбър, изобретателен, енергичен, съпричастен към своите и с рицарско поведение към врага, Ромел води "война без омраза" и успява да остане встрани от престъпленията срещу човечеството, извършени в големи мащаби на Източния фронт. Животът, делата и трагичният му край, споделен с други офицери, опитали да посегнат на живота на Хитлер, го превръщат в забележителна фигура както на бойното поле, така и в нормалния живот

Франклин Делано Рузвелт, известен с инициалите си, има много важно място в американската история. Като президент по време на една от най-бурните епохи на ХХ в., неговото управление обхваща както Голямата депресия, така и по-голямата част от Втората световна война. По негово време Съединените щати претърпяват дълбоки вътрешни промени чрез Новия курс - поредица от програми, реформи и регулации, които прекрояват икономиката и полагат основите на съвременната държава. Отвъд границите той е ключова фигура в оформянето на съюза срещу силите на Оста, а решенията му полагат основите на следвоенния световен ред. Способността му да общува пряко с американския народ чрез своите "Беседи край камината" и вижданията му за свят основан на "четирите свободи" оставят наследство, което се превръща в отправна точка и за днешните лидери.

Йозеф Гьобелс е един от най-доверените хора на Адолф Хитлер - личност, колкото страстна, толкова и ужасна, която определя съдбините на нацистка Германия. Той е министър на пропагандата на Третия райх като разработва сложна и усъвършенствана система за масово осведомяване, умело използва печатните издания, но и по-модерните средства, като кино и радио, за да представя националсоциалистическата идеология в целия свят. Смятан е за велик майстор на манипулацията, но използва и насилието като инструмент, за да контролира германското общество. Издига образа на Хитлер до ранг на спасител на новия Райх. Съдбата на Йозеф Гьобелс - основен интелектуалец на националсоциализма, остава свързана стази на лидера му дори и в смъртта

С името на Йозеф Менгеле се свързва най-зловещият център за мъчения и убийства, създаван някога – Аушвиц-Биркенау. Лекар и антрополог по образование, той провежда отвратителни експерименти върху деца, близнаци, затворници джуджета и гиганти. Когато на крайната гара на Аушвиц II депортираните слизат от вагоните за добитък, първото нещо, което виждат на фона на черния вонящ дим, е 32-годишният Менгеле, който чака на перона в безупречна униформа и лъскави черни ботуши. С рязко плясване на бича определя кои затворници да бъдат изпратени на принудителен труд, кои да бъдат подложени на нечовешките му експерименти, а кои направо в газовите камери.

Сандро Пертини е един от главните герои в историята на Италия в продължение на седемдесет години, през които са включени шестнайсет години затвор, две световни войни и девет законодателни органа. Човек на действието, а не на мисълта, той се бори на фронтовата линия срещу злоупотребите на фашизма и за освобождението на Италия – с рядка почтеност и безстрашен дух. Избран е за президент на Републиката в напреднала възраст и става един от най-обичаните за всички времена – дотолкова, че си спечелва името „Президент на италианците“. Той изпълнява всичко, както винаги в миналото, за доброто на хората и сред обикновените хора, като установява пряка връзка с младите и се ангажира да пази жива паметта за ужасните години на фашизма и войната, за да не се върнат тези мрачни времена. Придружаваща го винаги е партизанката Карла Волтолина, която остава с него до смъртта му. Където обаче да го отведат съдбата и упоритостта както в младостта, така и в напреднала възраст, винаги неразривно с него са социалистическата вяра и две основни ценности: свобода и социална справедливост.

В началото на ХХ в. Китай е държава, разкъсвана от имперски упадък, чужди нашествия и борба между противоположни идеологии. В този хаос се появява Чан Кайшъ – със силна воля, който ще стане генерал, националистически лидер и централна фигура в историята на страната си. Дисциплиниран до степен на обсебване, формиран от японския милитаризъм и мечтата за обединен Китай, той води безмилостна борба срещу комунисти, военачалници и японски нашественици. Печели възхищение за своята упоритост, но е и критикуван за авторитаризма си. Чан Кайшъ е прагматичен стратег, чийто живот се колебае между победа и трагедия. Той накрая се оказва в изгнание, тъй като страната, която е искал да възстанови, е поела по съвсем различен път от този, за който е мечтал.

Военната историография почти единодушно оценява Ерих фон Манщайн като най-добрия командир на Втората световна война. Въпреки че не споделя националсоциалистическите идеали, той проявява непоколебима лоялност към режима на Хитлер до края на войната и защитава честта на Вермахта след нея.

В мрачните години на Втората световна Война Нанси Уейк е олицетворение на смелостта и решителността на противопоставящите се на нацисткия терор. Тя е пряк свидетел на Възхода на режима през 30-те години и превръща борбата срещу германската окупация в лична мисия. Нейната отдаденост е абсолютна – от първите ù действия, когато рискува живота си, прехвърляйки бежанци през границата със стар микробус, до ръководенето на 7000 бойци от съпротивата в дръзки диверсионни операции, след като скача с парашут във Франция през 1944 г. Толкова е неуловима, че Гестапо я нарича „Бялата мишка“. След екзекуцията на съпруга ù тя успява да избяга в Лондон, където е обучена от британската служба за специални операции и изпратена като агент. Храбростта ù е оценена с някои от най-високите военни отличия, присъдени от Великобритания, Съединените щати и Франция. Това е историята на най-награждаваната жена в Съюзническите сили: брилянтен стратег, неукротима героиня и Вечен символ на съпротивата срещу тоталитаризма.

Кристина Скарбек, известна също като Кристин Гранвил, е една от най-смелите, дръзки и решителни жени в историята на Втората световна Война. Родена е в Полша през 1908 г. и изиграва решаваща роля за проваляне на нацистки операции и в подкрепа на съюзническата съпротива като таен агент на британското правителство, работейки основно за Изпълнителна служба за специални операции (SOE) – тайна организация, създадена от Чърчил. Благодарение на умението ѝ да говори свободно полски, френски и английски език, на нейните чар и смелост, тя се справя с опасни мисии и спасява живота на много свои другари. В Полша организира съпротивителна мрежа, която се занимава с диверсии над жизненоважна германска инфраструктура и с разпространяване на пропагандни материали срещу нацисткия режим. През 1944 г. се сражава заедно с маки във Франция, като координира нападения срещу немците и подготвя почвата за десанта в Нормандия.

Фридрих Вилхелм Ернст Паулус е видна фигура във военната история на Втората световна война. Роден е в края на XIX в. Присъединява се към германската армия през 1910 г. и се сражава в Голямата война. По време на Ваймарската република бързо прави кариера в новата германска армия, като се отличава със стратегическите си умения. Името му обаче ще се свърже трайно с позора, че е първият германски фелдмаршал, пленен от врага след капитулацията при Сталинград. Животът му след това, белязан от затвор в Съветския съюз и сътрудничество с руските власти, добавя още един пласт на сложност към фигурата му, като предлага прозрение за дилемите и предизвикателствата, пред които са изправени военачалниците по време на война.

Йон Антонеску е от военно семейство и прави кариера в армията, като става генерал, на когото се възхищават в Румъния и в чужбина. Още по време на Първата световна война защитата на границите на страната е негова мания. За да постигне това, той се нуждае от власт и затова не се колебае да се свърже с най-мощното фашистко движение в Румъния – „Желязната гвардия", както и да се съюзи с Хитлер. Той участва в нахлуването в Съветския съюз, където разполага третата по големина армия в Оста. Доброволно сътрудничи за „окончателното решение" по еврейския въпрос. Остава верен на фюрера докрай. Въпреки че военните му престъпления са наказани с максималната възможна присъда, има опити за рехабилитиране на фигурата му. Затова познаването на неговите действия през този исторически период е много важно.

Одило Глобочник е влиятелен и безмилостен австрийски нацистки служител, прочут с централната си роля в Холокоста. Той е ръководител на полицията и СС в окръг Люблин на Генералното губернаторство в Полша през 1939 г. От тази позиция организира и контролира операция „Райнхард" – систематичен план за изтребване на полските евреи. Той е пряко отговорен за създаването и функционирането на лагерите за изтребление Белжец, Собибор и Треблинка, където са убити около два милиона души. Ръководи и системното разграбване на имуществото на жертвите, като натрупва огромно богатство за СС и за себе си. През 1943 г. след ликвидирането на полските лагери за изтребление Глобочник е прехвърлен в Триест, където продължава да играе важна роля в преследването на евреи и партизани в рамките на адриатическата крайбрежна зона за операции, създадена след капитулацията на Италия на 8 септември 1943 г. Отговорен е за единствения лагер за изтребление в Италия Ризиера ди Сан Саба. Той е заловен от британските сили през 1945 г. и се самоубива с капсула цианид, за да избегне правосъдието след безбройните си престъпления.

Никой не олицетворява обяснаващите съдбата на Италия след Втората световна война така, както Пиетро Бадолио. Той е и свързващо звено между двете световни войни, а е участвал и в някои от най-важните събития в тях. Става маршал след Първата световна война, сътрудничи на режима на Мусолини и стига до Втората световна война в сянката на диктатора, когото замества начело на италианското правителство по заповед на Виктор Емануил III след падането на фашизма. Под ръководството на Бадолио през лятото на 1943 г. – по време на 45-дневното му управление, Италия скъсва съюза си с нацистка Германия и договаря примирие със съюзниците.

Издяването чувство за справедливост и бунтарският дух караг Мордехай Аниелевич винаги да се противопоставя на злоупотребите с власт. Ангажираността му с еврейската кауза, култивирана от ранна възраст, се засилва още повече, след като се присъединява към „Хашомер Хацаир" - полска младежка организация с ционистка и социалистическа ориентация, на която става един от лидерите. Мечтае да се установи в Палестина и да допринесе за създаването на еврейска държава. След нахлуването на Германия на Хитлер в Полша той се посвещава на борбата с нацистите и с антисемитската им политика. След като се убеждава, че те преследват изтребването на евреите, той организира въстание във Варшавското гето. Знае, че то е обречено на неуспех, но е в защита на достойнството на неговия народ.

Октомврийската революция бележи повратна точка в живота на Иван Конев, младеж от селски произход, който от този момент се посвещава телом и духом на болшевишката кауза в редиците на Червената армия. Упоритостта му при изпълняване на поверените му мисии, както и способността му да мисли стратегически, да извлича най-доброто от хората си и да се поставя на мястото на противника привличат вниманието на военното ръководство. Бързо се издига в йерархията, назначен е за командващ на военен окръг в навечерието на германското нахлуване в Съветския съюз. По време на последното постига окуражаващи успехи, но претърпява и жестоки поражения. Не се предава, учи се от грешките си и като командващ на Първи украински фронт с ранг на маршал е един от големите архитекти на съюзническата победа над нацистка Германия.

В рамките на нацистката машина на терор Клаус Барби е незначителна фигура. Не може да се сравнява с големия организатор на Холокоста Адолф Айхман, нито с комендантa на лагерите на смъртта в Собибор и Треблинка Франц Щангъв, нито с комендантa на Аушвиц Рудолф Хьос, нито с лекаря Йозеф Менгеле, който провежда садистични експерименти със затворници. Въпреки това Барби е особено представителен пример за фанатизма и безчовечието на средния ешелон от Третия райх в окупираните страни. Като член на СС в Нидерландия, той проявява абсолютна безскрупулност срещу опозицията и в организирането на рейдове срещу евреите. По-късно прилага този опит по още по-брутален начин във Франция, където си спечелва прякора, с който ще остане известен: „Касапинът от Лион". Известността на Барби обаче се дължи преди всичко на арестуването му в Боливия, където се установява след войната, и на съдебния процес във Франция - първи в страната за престъпления срещу човечеството.

Ким Филби остава като един от най-големите предатели в съвременната история на Великобритания. Като член на британската разузнавателна служба (SIS) от 1940 г., когато вече има две десетилетия стаж в агенцията и е заемал позиции с голяма отговорност - дори се говори, че ще бъдеше ще я оглави - се разкрива, че от 1934 г. е работил за Съветския съюз, на който в продължение на години е предоставял огромно количество класифицирана информация. Ким Филби е първият от "петорката от Кеймбридж" - освен него - Доналд Маклейн, Гай Бърджис, Антъни Блънт и Джон Кеърнкрос, които, съблазнени от комунистическата идеология, решават да служат на врага в сърцето на британската власт, в институции като Външното министерство, MI5 или SIS. По време на Втората световна война Филби умело дърпа конците от кабинетите, които заема, за да подпомага съветските интереси, било то чрез проваляне на операции, издаване на вражески агенти в Съветския съюз или споделяне на всякаква информация.

Мария Мандъл, достигна най-високото възможно положение за жена в Третия райх: началник на надзирателките в женският лагер в Аушвиц-Биркенау. Тя е родена през 1912 г. в австрийското село Мюнцкирхен, има щастливо детство с любящи родители, които по-късно с тревога наблюдават как дъщеря им се издига в нацистката система. Нейната метаморфоза от описана като "добро момиче от уважавано семейство", до "звярът от Аушвиц" илюстрира способността на нацисткия режим да превръща в свое подобие обикновени хора. Нейният случай представя не само активната роля на жените в машината на геноцид, но и еволюцията на обществото, което позволява на австрийската селянка да се превърне в една от най-безмилостните екзекуторки на режима.

Под командването на Вилхелм Канарис (1887 - 1945) германската военна разузнавателна служба Абвер се превръща в световна шпионска мрежа, която е активна на всички фронтове и е с безпрецедентна ефективност. Брилянтен, образован и с въображение, Канарис следва толкова оригинален професионален път, колкото е и самият му характер: млад офицер във флота на кайзер Вилхелм II, той работи за канализиране на държавата по време на Ваймарската република, а впоследствие се превръща в майстор на шпионажа на Третия райх. Но очарованието, което предизвиква фигурата му, не произтича само от таланта му на стратег и заговорник, а и от моралния конфликт, с който се сблъсква и може би не успява да разреши напълно. Малцина олицетворяват толкова добре като него напрежението между лоялността към фюрера - към държавата и към народа на Германия, и нашата съвест - към държавата, която тя създава, към армията, към хората, които следваме, подкрепя съпротивата и прикрива заговори срещу Хитлер, като в същото време се опитва да предотврати поражението на германската армия: противоречие, което в крайна сметка го обрича на фатална съдба.

Изгнаник, член на френската съпротива, осъден от нацистки концентрационен лагер, таен агент на Испанската комунистическа партия във франкистка Испания, писател и политик – многобройните аспекти от живота на Хорхе Семпрун се съчетават, за да го превърнат в една от най-емблематичните и прозорливи фигури на XX век. С литературното творчество и житейския си път той осъжда престъпленията на фашизма и нацизма, а по-късно и на всякакъв вид тоталитаризъм, като винаги остава верен на ангажимента си към потиснатите.